Свят аз не правя,
със тебе руша!
Сърце лед оставя;
пак буден аз спя...
Каквото ум иска,
ръцете отказват...
Каквото длан стиска-
пръсти предпазват...
От стаята празна
аз гледам в раета...
И нещо се тресна...
„.....Убиха поета!!!...”
Immodica ira gignit insaniam...
No comments:
Post a Comment