Дихание

Във малка държава
една ми остана
стъкленица
от сълзи горчиви...

Със нея разказвам
за смъртната рана,
която веднъж
ти дари ми...

Вече месеци пиша
във прашни окови
от страх демоничен
споени...

Цял живот аз поемам
твойте черни отрови
в сърцето червено ми
сврени...

И оставам самичък
с мастилница чужда,
в която аз спомени
сбирах...

Забравяш народе,
но аз не забравям
колко пъти
за тебе умирах...