Адвокат на Дявола

Веднъж среща имах с приятелка моя
в " Червеното кътче".( онуй, на завоя)
И бързах ли, тичах ли! Паднах дори!!!
Изправям се. Влизам.Пръв съм нали?

"Маса за двама" аз казвам" Мусю
да искате ядки? Малко кашу?"
Отказах аз ядките; седнах си сам.
Извадих портфейла.Потънах във срам...

"На среща си тръгнал глупако ми неден!
Парата я няма ...Портфейл- непотребен..."
Наведох глава и цял зачервен,
по-скоро бях жалък, а не огнетен...

"Здравейте сеньор! Защо тъй сте клюмнал?
А лицето? Mon Dieu! Та вие сте лумнал!"
Човекът бе снажен, висок бе дори...
"Ох...Как да ви кажа...Нямам пари..."

Със черен костюм и с коса на иглички
със риза червена, от онези якички
де правиха всеки селяк джентълмен
спокойно отвърна: " Ще пийнеш със мен!"

"Добре" казах аз..." Какво пийте вие?"
"Аз пия това де ще пиеме ние!"
Гарсона дойде.Спря.Той кимна с глава.
И пита: " Приятелю, искаш ли два?"

"Два от кое?" запитах го аз,
а сини очи отговарят в захлас:
"Как от кое? А пишеш се мъж!!!
Ще пием,разбира се, "Само Веднъж"!"

"Добре.Дай ми два.Денят ми бе труден."
А той никак не беше учуден...
Напротив: усмихна се благо, приятно
погледна към мене, а после обратно...

Един пресушихме.Дойде ред на втори.
А той така и не спря да говори...
"Да почвам и втория?" питах го аз.
"Решавай" дочу се подканващ ме глас.

Бързо аз свърших двата за ден....
"Сега, mon ami,надолу с мен!"
От небесно сини,като котка,
очите станаха зелени. Клопка...

Смарагдов поглед се засмя и рече:
"Черпих. Прекали и мой си вече!"
"Чакай! Спри! Ще ти платя!
Млад съм още и не ща да мра!!!"

"Да умреш ...? Не...Жалък и устат;
за мен си ти перфектен адвокат...
А за парите...На менюто! Дръж!
Че то си пише:

"САМО ВЕДНЪЖ"! "