Wednesday, March 28, 2007

Където ще заспя

Дойде ли август,залезът пети
ще облее във оникс света
и двете очи като ярки комети
ще забравят напълно деня.



Цял живот ли сам ще се скиташ
по безкрайното синьо небе?
Цял живот: не ти ли омръзна
от горчивото сиво кафе?



Май увисна и тази година
на напразни надежди и смях...
Ще изгасне и споменът жарък,
който скри в пепелявия прах...



Вече виждаш и в черно и в бяло,
но дъгата забрави,нали?
Вече виждам: от тебе остана
изхабена палитра с лъжи.



Няма смисъл след тебе да викам,
ти отдавна над мене не бдиш.
Аз едничко желание имам:
да те гледам как тихичко спиш.



Дойде ли август,залезът пети
ще облее във оникс света
и двете очи като ярки комети
ще забравят напълно деня.

No comments: