Дойде ли август,залезът пети
ще облее във оникс света
и двете очи като ярки комети
ще забравят напълно деня.
Цял живот ли сам ще се скиташ
по безкрайното синьо небе?
Цял живот: не ти ли омръзна
от горчивото сиво кафе?
Май увисна и тази година
на напразни надежди и смях...
Ще изгасне и споменът жарък,
който скри в пепелявия прах...
Вече виждаш и в черно и в бяло,
но дъгата забрави,нали?
Вече виждам: от тебе остана
изхабена палитра с лъжи.
Няма смисъл след тебе да викам,
ти отдавна над мене не бдиш.
Аз едничко желание имам:
да те гледам как тихичко спиш.
Дойде ли август,залезът пети
ще облее във оникс света
и двете очи като ярки комети
ще забравят напълно деня.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment