Накратко

Сънят има нужда от мъничко време
да свикне с суровия свят.
Мечтите остават за теб тежко бреме
затворени в пустия град.


Зловещо и тихо сълзите се смеят
на белия пролетен ден.
А мъка и радост ведно пак се леят
вовеки стареещи в плен.


Вървейки напред, не пристъпвай обратно
към измамния леден безкрай.
До теб ще съм винаги в време повратно
само малка надежда ми дай.