Клоун

Маската на клоуна го прикрива добре;
усмивката обаче е онова;
което всъщност не виждаме...

Стоеше сам на бледната арена
и гледаше луната през дъжда.
Облечен в жалка лилава премена
измъчен поглед някак замъждя.

Лицето ясно виждаха малцина
очи заспали тънат в тъмнина;
таеше гняв наколкото планuна,
гняв,разсмиващ цялата тълпa .

А стъпките се губиха в червените обуща
напомняха му, че за него няма път.
И образът изкрuвен меко се превръща
за малките усмивки в детски кът...

Балоните огъваше си той като душата,
потапяше се в малкият автомобил,
затваряше с любов към себе си вратата
напудрен с жълта радост, но унил...

Неистов смях, вълна от сълзи
приветстват топло своя феномен.
А клоуна смешен вицове разказва
и той със публиката просълзен...