Където мечтая

Нощта бе девета; луната десета,
а денят се стопяваше бавно...
И сякаш ветреца във златна карета
се смее,танцувайки плавно...



Улици празни, все тъй безконечни,
пропиваха мъка в душата.
И малки, големи, дечица и птички
продават мечти на мъглата...



През сивият плащ някак странно мъждяха
очи две лилави, виолетов перчем.
Като копчета в мрака очите лъщяха;
отразяващи тежкия есенен ден...



Отметна перчема ,погледна надолу,
Да, всичко си има цена...
В тоз град няма нищо де бе на готово
Цената...каква ли бе тя..?


Замисли се малко. Погледна в очите
на птици красиви и малки деца
и тихо видя чер смог дяволичен
как убива липа след липа.



За първи път се сиво усмихна,
и тъмното лилаво бе жожоба.
Смогът тъй тъмен бе вече разпръснат
а заедно с него и всяка мечта...



Нощта бе девета; луната десета,
а денят се стопяваше бавно...
И сякаш ветреца във златна карета
се смее,танцувайки плавно...