Огледалото

Ето на! Аз виждам се
веч в
огледало...
Онемяло
Погрозняло

Заспало малко детенце
момченце
цветенце
дори...

А сърцето гори
и съзнанието спи!
О,къде си ти
моя радост
засмяност
и гордост?

Подлост, тя взе ми очите
на заем
под наем
А ние се каем,
О, как само се каем!

Но знаем,
ридаем
Оше от малки терзаем
по тези витрини
невзрими...

И детските рими пътуват
будуват
И тежко сънуват
как пурпура в кръв
се обръща.
Не връща
Не! Поглъща мечтите...

Но..Ах,брезите
и липите редом със тях
целите в прах...
Смях! О,монотонен смях!
Минало,навяващо сладкия крах...

Ето на! Аз виждам веч
как едно
огледало...
Изяло
окрало е моето Аз...
С очи, без очи
ни младо, ни старо...

Ще поплача поне още час...