На нея

Сутрин ставаш
и тя е със тебе,
и закуска й правиш
дори,
a тя често мисли
за бебе
и за чуждите
хорски жени...

Да си легнеш,
а тя да пулсира,
да не те оставя
да спиш;
да задрямаш, а тя
да не спира,
докато не й угодиш...

Да починеш...?
Не става и дума...
В магазина избира сама
и купува в захлас
и не чува
тая шантава моя глава...