На нея

Сутрин ставаш
и тя е със тебе,
и закуска й правиш
дори,
a тя често мисли
за бебе
и за чуждите
хорски жени...

Да си легнеш,
а тя да пулсира,
да не те оставя
да спиш;
да задрямаш, а тя
да не спира,
докато не й угодиш...

Да починеш...?
Не става и дума...
В магазина избира сама
и купува в захлас
и не чува
тая шантава моя глава...

Грим

Във водата ли търсиш утеха,
Ти забравен от времето син
На една остаряла пътека
И окъпан в сълзи исполин?


Аз те срещнах веднъж,беше весел
През години на кърви и страх,
От които изплиташе песен
И превръщаше мъката в грях.


Ти се будеше денем в съня си
И откриваше в капките цвят,
Който багреше нежно лика ти
И обгаряше жалкия свят.


А художници имаше много,
Но цветът беше само един;
Ти заспа за да види стила им,
А сега се събуждаш без грим.


Но защо стана вечност аз виждам
Как ридаеш, дори и засмян...?
Нима не предвиждаше краят,
Ти наивен и мил великан?

Някъде в мен

И дяволът вече заспива...
Нощта превъзхожда деня.
Докато и Раят умира
в облаци с теб ще горя.


Вали и дъждът ме усмива,
докато усмивки крепя
и сякаш без тебе не мога
да виждам магия в съня.


Сълзите пропиват листа ми
в червена и черна печал,
но спомени бранят лика ти
в мен неспокойно заспал…