Едно кокиче само стоеше...
Малко детенце до него спеше...
Мекият сняг над двамина бдеше...
Спеше детето,сънувайки сън
не вярвайки то на очите
малки свой! Светло бе навън!
И обгърнаха малчо топло лучите...
Но дебнеха вън таласъми злобни...
С пепел черна на език червен
с поглед тъмен- от Дявол заклеймен...
И други адски изверги подобни
нападнаха детето,все тъй злокобни...
Малкото цвете веч не стоеше-
бълна лавина и адските свлече..
Уви, и ангелче с тях си замина..
Една малка стъпка и Раят погина...
Едно кокиче пак си стоеше...
Малко детенце до него завинаги спеше...
Мекият сняг над тях още бдеше...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment