Където се родих

Денят бе седми, а месецът май-
времето- мрачно-студено..
Слънцето пееше в лилав безкрай,
сякаш всичко беше простено...

Ти досущ го помниш като мене:
залез кървав отразен във две очи.
И жадуваш с поглед за дома си
дом оставен от изгубени души.

Липов цвят усещаш под нозете
как топи се в черния асфалт
и поглъща споменът за тебе;
спомен мъртъв за един умрял...

А на улиците прави денонощно
сам-самин на пейката седи
стар пияница и все тъй пошло
в права линия шишетата реди.

Болница пред него бяла и крещяща
на ливада мораво зелена все стои...
А лицечервено съв писалка прашна;
в алкохола стих след стиха си топи...


Денят бе седми, а месецът май-
времето- мрачно-студено..
Слънцето пееше в лилав безкрай,
сякаш всичко беше простено...