Стряха мила, стряха родна

Мръсни улици и празна стряха...
Гаден человек със близки де умряха...
Върви по булеварда празен,черен
Не бяга веч като преди наперен...

Върви човекът,среща дама,
а дамата и връхна дреха няма...
"Можеш ли да ми я подадеш?"
"Защо? И без настинка ще умреш..."

И дамата го гледа, тъй невзрачен...
Докосва го,ала човекът е прозрачен..
"Как? Нима това е страшно...?
Хах,ще тръгвам..Тук е прашно..."

Стои жената,вцепенена от студа,
на сива улица накрая на града.
И връхна дреха няма,но крещи:
"Дяволи те взели,кой си ти!?"

"Аз съм същий,драга,като теб...
Свирих блус на стария трумпет..."
Тръгна...И кръст на стряхата сложи...
А на него:

"Глас народен,глас Божи!"