Град

Черно чудовище! Виждам
как блещукат твоите
кървави
жадни
очи...
Виждам те! Виж ме и ти!



Усещам как дума след дума
поглъщаш душа след душа,
все тъй
гладно
безспирно
като буря в нощта!



Чувам тежки писъци
как нейде отекват
там
близки
и далечени,
стенания и болки извечни!



Ум мрачен ги разяжда:
вървят напред, но и надолу
към теб
към
злото...
Наивност чака нещо ново...



Използваш всичко живо да убиеш;
пленяваш с аромата на липите...
Магическа и
древна
миризма,
мнозина вкарала във пропастта...



Космически звяр! Приемам
да поема натам,но дай ми утеха
натам де поетът
спи и
твори.
Приемам те! Приеми ме и ти!