В розово

На Вени

Седиш на полянка загледана тихо
в тъмнобелия див небосвод.
Очите дълбоки опитват блажено
остарелия пролетен плод.


Виждаш как птичките нейде се губят
в бледосиния леден безкрай.
А листата кефеви самотни се лутат
кълнейки зеления май.


Чуваш как вятърът нежно се гали
в яркожълтия есенен храст.
И лека-полека сърцето се скрива
където студът няма власт.


Бягаш от всичко сама да останеш
в цветносивия облачен ден.
Когато си тъжна,сама без да знаеш
ще откриеш в червеното мен.


Чувстваш, че твоята роля е друга
в празния пурпурен свят.
И розова четка размахваш в полуда
поглъщайки всеки друг цвят.